Емил СтояновЧлен на Европейския парламент

Европейският парламент проведе конференция относно осъждането на комунистическите престъпления и подкрепата за жертвите, които са ги преживели. Дискусията беше открита от председателката на Групата за помирение на европейските истории Сандра Калниете. Тя започна с подкрепата на идеята, че трябва да помним историята си и че трябва да се поучим от нея, за да можем да знаем как не трябва да се действа. В допълнение професор Йежи Бузек наблегна на това, че трябва да се ангажираме да не забравяме миналото и да търсим правно решение по въпроса с комунистическите престъпления.

Сутрешният панел беше открит от Йежи Бузек, който изрази своето мнение, че съществува съпротивление спрямо разкриването и осъждането на престъпленията по време на комунистически режим. Като пример той даде падането на режима в Съветския съюз и как от това би следвало да се открие  възможност обществото да научи какво е ставало по време на режима. След 20 години реалността обаче е съвсем друга; дискусиите все още не водят до разкриването на престъпленията. Според доклада на комисията приблизителният брой на жертвите на комунизма от 1917 г. до днес наброява около 100 милиона души. Предишният председател на ЕП Йежи Бузек изтъкна нуждата за откриването и прилагането на правно решение на престъпленията, което трябва да е една от основните цели на парламентарната група.

Бившият министър-председател на Словакия д-р Ян Царногурски подкрепи с факти казаното от проф. Бузек в следващата част от панела. Той подчерта, че през ХХ век Европа се е справила с фашизма за няколко десетилетия, но уточни че не съществуват закони, които да забранят комунизма като диктаторство. Като много ярък пример за престъпленията д-р Царногурски посочи съдбата на интелектуалците, заточени в Сибир през 1949 г. Той завърши своята реч с идеята, че тези, които са изпитали комунизма, трябва да разказват какво е било, за да има ясна представа за преживяното от обществото.

След него думата взе д-р Мартин Алм от университета в Орхус, който заяви, че историята и правната система трябва да се обединят, за да решат проблема. Той поясни, че най-важното в този случай е миналото да се осъжда възможно най-обективно и че историците трябва да се освободят от всякакви виждания по въпроса и да осъждат чак след изслушването на всички възможни факти. Законът следва правила и следователно връзката между него и историята зависи от точността на фактите.

Преследването и осъждането на престъпленията в Полша беше представено от председателя на Института за национално възпоменание. Фактите, представени от него, говорят за усилено преследване на виновниците и осъждането на техните престъпления. През април 1999 година е създадена специална комисия, която е успяла да прегледа 1146 случая, от които само 289 са завършили с обвинение и присъда, но 89 от осъдените са били амнистирани. Проблематичен е фактът, че все по-малко очевидци на режима са живи.

Д-р Ралуца Гросеску от Румъния разказа за тоталното спиране на разследвания по темата с престъпленията на комунизма. Тя сподели, че до 2012 г. в Румъния  не е имало закон, който да определя каквито и да било престъпления срещу човечеството. Големият проблем, който спира много разследвания и в момента, е, че давността на престъпленията в Румъния е 15 години и дори да се стигне до процес, той бива забавен поради тази причина. Тя завърши с това, че няма политически интерес за решаване на проблема и въпреки че Румъния е била помолена от Европейския парламент да разкрие тези досиета, правителството все още игнорира молбата.

Идеята, зад която стои парламентарната група и повечето от  хората, свързани с решаването на проблема за комунистическите престъпления, е да се създаде система, която да разследва и осъжда извършителите.