Емил СтояновЧлен на Европейския парламент

Интервю с Емил СТОЯНОВ на Парашкева ИВАНОВА от 10 Октомври 2012 за вестник Марица:

Всеки ще може да се обучава с новата програма “Еразъм за всички” Пловдивчани трябва да имат самочувствие и да кандидатстват, проектите ги чакат

Емил Стоянов е роден през 1959  година в Пловдив. Завършил е немска гимназия, а след това  литература в Пловдивския и Лайпцигския университет. Автор е на няколко книги и на над сто статии и преводи от немски език.
През 1990 година Емил Стоянов основава университетското издателство в Пловдив, а през 1992 година издателство “Пигмалион”, специализирано в издаването на художествена немскоезична литература.
През 1998 година е заместник генерален директор на Българската национална телевизия. През 2000 година създава първата в България новинарска телевизия “Европа”.
През 2009 година Емил Стоянов стана първият пловдивчанин, избран за член на Европейския парламент.  По негова инициатива Еврокомисията по култура, образование и медии ще проведе едно от общо петте си изнесени заседания под тепетата.

- Г-н Стоянов, какви изненади сте подготвили за членовете на Еврокомисията?

- Надявам се, че самият Пловдив ще е голяма изненада за тях. Той е уникален град, който хвърля мост между античността и съвремието. Ще им покажем новооткрития Римски стадион. И работещия до него Античен театър. Такъв комплекс няма никъде в Европа. Две уникални, много добре поддържани съоръжения от римската епоха, за да могат да разберат, че Пловдив е наистина един много стар и много важен европейски център. Аз лично съжалявам, че няма да видят Филип Македонски, който по неразбираема за мен причина бе махнат от истинското му място.

- Как ще протекат следващите три дни, какъв ще е акцентът на посещението?

- Има три основни акцента. Първият е представянето на местната власт - проекти, програми в областта на културата, образованието и медиите. Вторият изключително важен акцент, за който аз много настоявах, е срещата с ректорите на пловдивските университети. Това е важно, защото основната работа на Еврокомисията тази година ще е работата по новата програма “Еразъм за всички”, по която Европейският съюз ще отделя над 1 милиард евро на година. Много е важно в този документ да намери място българската гледна точка, тъй като в много отношения сме ощетени и получаваме по-малко средства, отколкото ни се полагат. Тази програма е жизненоважна. Както парите за земеделие са важни за селското стопанство, така и тази програма е важна за образованието. Тя вече ще бъде не само за членовете на академичната общност, но и за всички останали - деца, ученици и пенсионери. Мотото на програмата е  “Обучение през целия  живот”. Всеки европейски гражданин ще може да се възползва от възможността да получи допълнително образование или обучение с тези пари.

- Защо смятате, че сме ощетени?

- Защото траншовете се изчисляват по една особена система, базираща се на националните средностатистически данни. Ако например един наш и един белгийски професор работят в Лондон по “Еразъм”, то нашият получава около 10 пъти по-малко. Това е несправедливо и икономически не е  обосновано. Необходима е национална кампания за да бъде премахната тази несправедливост, аз вече съм внесъл някои поправки за намаляване на разликите, някои от тях вече са приети, но лобирането в тази посока трябва да продължи. Затова срещата с ректорите е много важна. Третият акцент са срещите с министрите на културата и спорта, а също така с вицепрезидента Маргарита Попова. Смисълът на това е да им разкажем за нашите национални политики в различните сфери.

- Заложени ли са някакви теми за тези срещи?

- Оставили сме ги леко отворени, за да могат и министрите, и евродепутатите да импровизират.

- Е, все пак сте водили предварителни разговори. Няма ли да дръпнете леко завесата?

- Не е коректно. След срещите ще има достатъчно информация.

- Посещението на комисията ще се отрази ли на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата?

- Директно не, тъй като решението за столица се взима от междуведомствена комисия между Съвета на Европа, Европейската комисия, Европарламента и Съвета на регионите. Хубаво е да се знае, да се говори, че Пловдив е прекрасен  и важен европейски град. Но индиректно ще има влияние. Много е възможно някой от гостите да бъде член на междуведомствената комисия. Добре е, че от догодина изборът ще бъде правен в Брюксел, а досега изборът на евростолица бе предрешаван от националните институции. Това е нов регламент, който увеличава шансовете ни.

- Кандидатурата на София донякъде не предрешава ли избора? В крайна сметка така или иначе там са съсредоточени повече от половината големи културни събития на страната - концерти, фестивали и пр.

- Нищо не забранява на София да се  кандидатира. Обичайно е столиците да се кандидатират. Има и изключения, Германия, Австрия. Не е необичайно, но за съжаление останалите български градове са в неравностойно положение. Бюджетът на София е 6 пъти по-голям от бюджета на Пловдив, макар че населението е 3 пъти повече. Този дисбаланс ощетява останалите български градове. За съжаление.

- Това означава ли, че нямаме шанс? Все  пак софиянци вече са готови със стратегията си.

- Не, имаме нелоши шансове. За голямо  съжаление са по-напред и ние сами сме си виновни. София започна подготовка още преди две години, при предишния мандат, който ние практически пропиляхме. Но това са наши, пловдивски особености. Но и Пловдив има своите много сериозни аргументи и трябва да се борим до последния ден.

- С какво можем да ги бием?

- С изключително атрактивни паметници на  културата, с един добре поддържан град, който  да е светъл и чист, и да покажем, че имаме възможност за добър мениджмънт за организация на международни събития.

- Смятате ли, че имаме такъв потенциал?

- Да, сигурен съм.

- Вие запознат ли сте със стратегията на града?

- Утре ще ни я покажат в окончателен вид. Още не съм я виждал в детайли.

- Някой от членовете на комисията бил ли е преди в Пловдив? Как ги изкушихте да дойдат тук?

- Една испанка е била тук и тя ме подкрепи. Каза, че Пловдив е прекрасен град. Иначе битката беше сложна, продължи две години. Страните в Евросъюза са 27, а изнесените заседания  са само 5 в един мандат. Всяка страна се бори да бъде домакин. Аз съм единствен българин.  Другите държави имат по трима-четирима представители и им е по-лесно да лобират. Разговарях с всички колеги, разказах им за Пловдив, подарих им книги, материали, албуми. Миналата година не ни избраха, но тази година с помощта на председателката Дорис Пак, която харесва България, успяхме. Подейства и моят аргумент, че е по-важно колегите да видят България, защото в Италия и Испания всички са били. Аргументът проработи и ето че Пловдив е домакин.

- Предстои ли отваряне на нови програми, свързани с образование, култура, спорт, които биха били интересни за нас като пловдивчани?

- “Еразъм” вече е абсолютно нов вид и е много важна програма за България. Още отсега хората, които се интересуват, трябва да я наблюдават внимателно, защото тя ще им даде огромни възможности. Това е една от големите ползи от членството ни в Евросъюза. Ще имаме достъп до много пари, които позволяват живот и обучение в чужбина за определен срок от време. В тази програма ще може да кандидатства всеки европейски гражданин. Спортът също е в “Еразъм”. Тя ще е тема № 1. Иначе има десетки такива, но те в момента няма да бъдат обсъждани. Пловдивчани трябва да имат повече самочувствие и да кандидатстват за всичко. Всичко е открито, това са безкрайни програми с много пари. Но трябва да играеш активно. Вече има спечелени европроекти за над 200 милиона лева и градът ще се обнови много.