Емил СтояновЧлен на Европейския парламент

Емил Стоянов, Член на Комисията по култура, образование и медии към Европейския парламент се срещна в Брюксел с Яко Молхов, CEETV

ceetv: Г-н Стоянов, Вие сте член на Комисията по култура, образование и медии. Името на комисията предполага доста голям обхват на нейната дейност, с какво конкретно се занимава тя в областта на медиите?

За мен участието в тази комисия е  изключително интересно, най-малкото защото аз съм първият българин, който е неин редовен член. През изминалата година в областта на медиите работихме по два доклада по собствена инициатива.  Първият, от които е на Morten Løkkegaard и засяга журналистиката и новите медии и създаването на публична сфера в Европа, а вторият, на Ivo Belet и е относно бъдещето на двойната система в ерата на цифровите технологии. И в двата доклада аз внесох доста изменения и повечето бяха приети от комисията.

ceetv: Една от най-горещите и актуални теми не само в света на телевизията в Централна и Източна Европа, но и в целия Европейски съюз, а и извън него е цифровизацията.

Цифровизацията е само нов способ за пренасяне на телевизионни програми, с други думи нова телевизионна технология. Тя ще настъпи независимо от решенията на Комисията, на Европейския парламент или на националните регулаторни органи и дали това ще се случи малко по-рано или по-късно няма особено значение за европейските граждани. За мен лично далеч по-важно е  какви ще бъдат програмите на европейските телевизии, защото това е същностният въпрос, засягащ милиони зрители от всички възрастови групи.

ceetv: Каква е ролята на Вашата комисия в това отношение, следите ли отблизо развитието на прехода от аналогово към цифрово излъчване на радио и ТВ сигнала и какви са вашите задължения и отговорности в този процес? Има ли забавяне в някои от страните?

Медийната регулация  не е сред приоритетите на европейските институции и този въпрос за добро или лошо е оставен на националните законодателства. Разбира се има и редица общи изисквания, но те са изключително внимателни и по-скоро пожелателни към страните членки.

ceetv: Въпреки някои общи рамки, всяка от страните членки на ЕС има собствено медийно законодателство, което често се различава във всяка страна. Кои са проблемните области в законодателството на страните-членки, както и на държавите кандидат-членки?

Какво е мнението на Вашата комисия по отношение на обществените оператори в страните-членки от Централна и Източна Европа? В кои държави от ЕС те изпълняват добре своите основни функции?

На обществените оператори в страните членки се обръща особено внимание, защото се смята, че те са независими и са коректив на властта. Доста по-различно е положението в страните от бившето комунистическо пространство, където по рефлекс от миналото обществените медии се явяват не коректив, а продължение на власт-имащите. Моето лично становище по този въпрос е, че трябва да се създадат еднакво добри условия за развитие и на обществените и на частните медии. Това означава, че парите на данъкоплатците не трябва да се изливат автоматично в обществените медии, а да бъдат обособени във фондове и всички медии да могат да кандидатстват за обществените пари. Ето Ви пример:  Ако има решение да се направи магистрала се обявява публичен търг и в него могат да кандидатстват и държавните, и частните фирми. А който е най-добър, печели. По този начин трябва да се разпределят всички обществени пари и за медии, и за образование, и за магистрали.

ceetv: Една от основните  теми на конференцията на Асоциацията на Търговските Телевизии в Европа е „креативният контент в дигиталния свят”. Преведено на по-разбираем език това означава търсенето на нови и модерни способи при производството на интересен и атрактивен продукт за ТВ зрителите и интернет потребителите. Как Европейският парламент насърчава това?

За мен най-важното от тази конференция, на която и аз присъствах, е налагащото се вече разбиране, че на този етап на развитие, телевизията и интернет се превръщат в скачени съдове. Мисля, че през следващите 20 години това ще бъде доминиращата медийна симбиоза, която ще привлича най-много зрители и респективно най-много рекламодатели. Регулациите в телевизията ще бъдат запазени в някаква степен, но на територията на интернет ще бъдат почти  невъзможни поради шеметното му технологично развитие. Но ако приемем, че това отново е технологичен процес, далеч по-важно остава съдържанието на телевизията и творческото му развитие. Изключително важно е да бъдат намерени не ограничения, а стимули за медиите да произвеждат съдържание, отговарящо на добрия вкус и добрите нрави. Ако питате какви да бъдат тези стимули, аз отново ще Ви върна на предния отговор за финансирането на обществените медии и ще отговоря, че  е напълно безсмислено с обществени пари да се финансира една медия, пък била тя и обществена, вместо много обществени предавания във всички медии.