Емил СтояновЧлен на Европейския парламент

Вестник 24 часа 21.09.2010

Интервю на Диана Кънчева за вестник 24 часа

Европеана е дигитална библиотека, музей и културен архив. Тя представлява сайт, даващ достъп до близо 10 милиона електронни обекта – филмови материали, фотографии, картини, музикални произведения, карти, ръкописи, книги, периодични издания.

Дигиталното съдържание се предоставя от европейски музеи, библиотеки, архиваторски институции и аудио-визуални колекции. Всяка страна сама решава как да бъде представена в европейската онлайн библиотека. Засега половината от съдържанието е на Франция, там могат да се видят дигитализираните колекции на Лувъра, първите записи от бойното поле във Франция през 1914 г.

Интерфейсът ще бъде многоезичен.

- Г-н Стоянов, след няколко дни провеждате в Пловдив втора конференция, посветена на мегапроекта "Европеана". С какво той е важен за България?

- "Европеана" е наистина респектиращ европейски проект, който трябва да осъществи дигитализацията на цялото европейско културно наследство - книги, филми, архиви, артефакти. С други думи, той трябва да съхрани европейското културно богатство и да го пренесе по един модерен начин (не на хартия, не на лента, а дигитално) в бъдещето. Европейските институции отдават изключително значение на този проект, защото той ще е ключов за европейската идентичност. Например, ако занапред някой иска да разбере нещо за България, то той първо ще посети "Европеана". Написаното в "Европеана" за България ще е по-важно от  всяка рекламна кампания.

- Кой трябва да определи съдържанието и кой трябва да го пренесе в интернет пространството? Какво е направено досега?

- Особеното е, че и определянето на съдържанието и пренасянето му в интернет пространството трябва да го направим ние, българите и българските институции. Доста неща в тази посока са постигнали Софийският университет, Пловдивският университет и БАН, но всичко това е все още много недостатъчно. Трябва да има единен национален център, който да ръководи този процес и да получи някакво финансиране през републиканския бюджет.

- Какъв е механизмът за финансиране?

- Една част от парите трябва да дойдат от бюджета. Не може да се каже каква ще е сумата, защото това ще зависи от поставените задачи за всяка следваща година. А на предстоящата конференция ще се опитаме да определим най-предстоящите задачи.

Активно участие в работата на първата конференция взе и председателката на комисията по култура в парламента Даниела Петрова и тя пое ангажимент при писането на следващия бюджет да помегне в тази посока. 

Призовавам участниците в този процес да не искат нереалистични суми, а да се работи разумно, в рамките на възможностите на държавата.

- Защо трябва да се дадат пари от бюджета за този проект, каква реклама се очаква за България?

- Това ще бъде инвестиция за опознаването на България. Крайно време е България да има едно реалистично и умно представяне в европейското пространство. Пари има и по европейските фондове, но няма как да си мине и без наши разходи. Изобщо европейските политики са изградени така, че винаги страните, независимо от проекта, участват и със собствено финансиране. Това издава ангажираност на държавата. Несериозно е само да искаш.

- Какво според вас трябва да има за България в европейската културна онлайн библиотека?

- Според мен е важно там да има обща информация за българската държава,  история и култура. Много се надявам на финала на конференцията да представим един ясен документ какво точно би трябвало да има. Имам мнение какво да влезе в "Европеана", но предпочитам да не го споделям на този етап, за да може експертите да предложат своите идеи. Аз съм инициатор на събитието и го организирам, не искам да влияя.

- Престижно ли е една държава да бъде представена в тази библиотека?

- Изключително престижно и важно. Нашата страна е сред по-малко известните в ЕС и тази неизвестност поражда и част от недоверието към нас. Затова е изключително важно много енергично ние сами да се представим в една реалистична светлина и да покажем успехите си, защото имаме и такива през последните 20 годиин, но това не е широко известно.

Разговарял съм няколко пъти с министър Рашидов и той е убеден във важността на проекта, още повече че той е разглеждан и от Съвета на министрите по култура в Брюксел, на която присъства и министър Рашидов. Въпросът е, че министреството не инстуционализира този въпрос и не назначава Съвета по дигитализация, който би трябвало да е двигателят на проекта, а ние всички да му помагаме.

В него е хубаво да има спеициалисти от архивите, БАН, археолози, от университетите, от различните библиотеки.

Първата конференция, която организирах и която имаше широко национално и международно участие, приключи с единодушно подписан меморандум до Министерство на културата, че в най-скоро време трябва да бъде създаден Национален съвет по дигитализацията. За съжаление, министерството все още не е създало този съвет. С други думи, още нямаме национален орган, който да работи по този въпрос и се опасявам, че закъсняваме фатално.

- Според изискванията всяка държава сама определя какво да пише за нея в "Европеана". Кой ще определи българските критерии?

- Конференцията ще предложи определено решение на този въпрос и то ще бъде публично обявено. После ще го изпратим на министерството на културата и крайното решение ще има министърът.

 - Разбрахме, че чрез Комисията по култура и медии в ЕП сте внесли предложение за обучение по европеистика в училищата в страните на ЕС. Как го виждате да стане това?

- През месец юни внесох предложение за общо обучение по въпросите на Европейския съюз. То беше активно подкрепено и от евродепутата Андрей Ковачев. За мое удовлетворение беше гласувано с голямо мнозинство в моята комисия. Няколко пъти досега е предлагано в годините, но чак този път успя да се приеме.

Мисля, че е изключително важно децата в ранна възраст да научават ползите от Европейския съюз, вместо после да бъдат манипулирани от евроскептиците и ксенофобите, че някои народи печелят, а други губят от европейския съюз. Истината е, и българския народ трябва добре да знае това, че всички печелим от доброто и толерантно взаимодействие в рамките на съюза.

Обучението е предвидено да се извършва в средния курс. Как точно ще стане още се обсъжда, решението ще дойде от Еврокомисията. Най-вероятно ще има пилотен проект, докато се въведе ще минат 2-3 години може би, но важното е че започнахме този процес.

- Вие сте в делегацията на Европейския парламент за връзки с Израел. Бяхте в Тел Авив и по време на инцидента с турските кораби пред Ивицата Газа.

- Израел е доминантна тема, и в европейската, и в българската политика. Не случайно Европейският парламент е създал специална комисия, която се занимава с този въпрос. За България въпросът е важен от политическа, и от икономическа и от културна гледна точка. А освен всичко друго в Израел има и голяма българска общност, която е изключително уважавана и добре приета. Радостното е, че тези хора обичат България и я чувстват като своя втора родина. А иначе, в по-общ план Израел е една модерна светска държава, която е носител на прозападен тип култура в своя регион. В края на месец октомври организирам изложба на израелски художници в Пловдив и когато видях част от работите им ми направи впечатление, колко близка е тяхната чувствителност до нашата.

- Следите ли създаването на новия български медиен закон?

- Новият български медиен закон е работа на българския парламент. Моята работа са европейските медийни норми. Но много ще се радвам, ако новият медиен закон не подарява механично парите на българските данъкоплатци на БНТ и БНР, както е до сега. Би било добре с част от тези пари да се създаде фонд за обществени радио и тв предавания, в който да могат да кандидатстват всички български радиа и телевизии със свои обществено значими предавания. По този начин парите на данъкоплатците не просто ще издържат хиляди хора в БНТ и БНР, а ще бъдат употребявани за създаване на значими медийни продукти във всички медии. Това би било добре както за плурализма в България, така и за общото подобряване на хигиената в медийната среда.

- Сякаш не се подавате на партийни акции и страст в често организираните партийни полемики?

- Аз не съм партиен човек и за това не съм и член на никоя партия. За мен е важно да се подкрепят правилни политики, защитаващи интересите на България. Например евроатлантическата ориентация на България е абсолютен приоритет за мен.

Не може да се допуска по никакъв начин и накърняването на доброто име на България, въпреки че непрекъснато има партийни изкушения в тази посока от политици, журналисти и интелектуалци. Разбирам, че това носи бързи и лесни дивиденти, но бих си позволил чрез вашия вестник да помоля и политиците, и журналистите, и иинтелектуалците да пазят името на България в изявите си, защото другото е безотговорно пред поколенията.